www.thebestjobever.co.uk
В тази статия ще направим един сравнителен общ преглед на плюсовете и минусите при търсене на работа чрез вестници (Loot, Evening Standard, Jobs & Careers, местните вестници, издавани от общината, и др.), агенции и онлайн търсачките, по някои основни показатели като: достоверност на публикуваната информация, работа, близка до търсената от нас, фийдбек (т.е. времето, за което това търсене би дало резултат), особености на процедурата за ползване на въпросния посредник, и др.
Да кажем, като за начало, че независимо къде се намираме по света, най-ефективният метод е т.нар. „word of mouth”, т.е. препоръката от уста на уста. Ако познавате някого в индустрията, в която бихте искали да работите, най-логичният ваш първи ход е да го попитате за съвет или дали знае за компании, които имат свободни позиции.
По подобен начин работи LinkedIn – всеки може да препоръча другия на работодател, когото познава. Тази опция в LinkedIn се нарича “introduction” (представяне) и има ефекта на професионалната препоръка.
Други популярни методи са да се търси в интернет, да се направи регистрация в агенция, в Job Centre Plus (Бюрото по труда), да се следи за класифицирани обяви във вестниците и т.н.
Вестниците
Вестниците предимно се използват, за да се рекламират работни позиции, с които се цели да се информира специфична група потенциални работници, които иначе не биха научили за тази тяхна наличност. Напоследък вестниците се използват по-рядко от търсещите работа поради причината, че повечето от апликационните форми се правят онлайн. Аз лично не използвам вестници, когато помагам на моите клиенти да си намерят работа, защото не смятам, че са достатъчно ефективни. Но това не означава, че те не работят като допълнителен канал за информация въпреки модерните тенденции всичко в живота ни да става онлайн.
Агенциите
Преди да се запишете към някоя агенция, трябва да знаете каква е тя. Recruitment Agencies са тези агенции, които ви търсят работа към даден работодател. По принцип те взимат комисиона от работодателя, за да намерят “пра- вилния” човек за свободната позиция.
Employment Agencies са тези агенции, към които след като се регистрирате и ви намерят работа, те се превръщат във ваш работодател, като всички плащания минават през тях, въпреки че работното ви място няма нищо общо с тях.
Агенциите могат да бъдат доста полезни най-вече, когато искаме да започнем бързо. Но едно от основните неща, когато се регистрирате, е да бъдете постоянни и упорити. Трябва да се обаждате постоянно (един път седмично е може би достатъчно) и да проверявате дали има нещо подходящо за вас. Причината е, че те регистрират стотици кандидати всеки ден и има голяма вероятност бързо да ви забравят някъде из купищата документи и регистрации. Затова обаждайте им се с една достатъчна периодичност, за да им покажете, че сте сериозни и че все още си търсите работа.
Търсене на работа онлайн
Лично аз предпочитам да използвам www.indeed.com, защото голям процент от работните позиции в тази онлайн търсачка ви препращат директно към уебсайта на работодателя. Освен това, този уебсайт се обновява редовно и въпреки че и там можете да срещнете работни места, които не са свободни вече, тази вероятност е ниска. За сравнение, доста от другите търсачки за работа имат публикувани обяви, които не са валидни, но стоят с месеци. Затова едно от нещата, които трябва да проверите преди даже да прочетете цялата обява, е да погледнете кога е крайният й срок за кандидатстване. Ако случайно тази информация не е включена, то тогава би трябвало да има дата, на която е публикувана. Ако е с повече от 2-3 седмици давност, помислете, преди да кандидатствате, за да не останете разочаровани от липсата на отговор.
Независимо какъв метод използвате, за да търсите работа, най-добрият вариант е да кандидатствате директно към компанията. Уебсайтът на всяка компания има отделна секция на име „Careers” или “Jobs”. След като се прегледат възможните работни позиции, обикновено се изисква регистрация и след това трябва само да се следват инструкциите на уебсайта или формуляра, който използват.
Източник: в. „БГБен“