Възрастова дискриминация на работното ви място

 „Обадих се на обява за работа и след разговора ми насрочиха интервю. Когато обаче отидох, още преди да седна дори, мениджърът, който трябваше да ме интервюира, направи физиономия и ме попита за годините ми. Никъде в обявата не беше споменато за възрастови ограничения.“

Накратко, с гореописаната ситуация изчерпваме изложенията на проблема – това е ситуацията, когато сме или прекалено възрастни, или прекалено млади за дадена позиция. Може би асоциираме възрастовата дискриминация с прекалено многото години, но тя се отнася в не по-малка степен и за тези, които са прекалено млади, за да заемат дадена позиция, което е предпоставка и за следващата им дискриминация – драстично свиване на размера на заплащането, дори под минималното за страната, под предлог за възрастта им.

Възрастовата дискриминация е противозаконна. Такива се явяват и проявите на по-особено отношение към вас от страна на колегите ви на базата на вашите години.

Един работодател във Великобритания по закон трябва да има много сериозни и обективни причини, за да поставя възрастови ограничения. Общоприети изключения в този случай се явяват професии като тези на пожарникарите и пилотите, където служителите трябва задължително да се пенсионират на възраст от 65 години.

Правната защита срещу възрастовата дискриминация обхваща области като:

– наемане на работа,

– условия за назначаването на работа (трудов договор),

– промоции и преместване на други позиции,

– тренинги и всякакви курсове за обучение,

– освобождаване от работа.

Вашият работодател, например, не може да не ви включи в курс, на който ще отидат по-млади ваши колеги само защото сте по-възрастен от тях. Също така не може да ви пренебрегне и при повишение на такова основание.

Във Великобритания има специален закон на име “The Equality Act 2010”, който ви защитава срещу възрастовата дискриминация наред с други дискриминации като произход, религия, вярвания, бременност и майчинство.

Възрастовата дискриминация се третира от закона в 4 категории:

1. Директна дискриминация – при явно и преднамерено пренебрегване на работник поради неговата възраст или заради възрастта, на която изглежда. Това действие е наказуемо.

2. Недиректна дискриминация – когато на работното място има практика или политика, която не се отнася до всички работници, а до определена възрастова група от тях. Пример за това е изискването при кандидатстване да се има минимум 10-годишен опит в дадена област, което силно ще свие достъпа на по-младите кандидати и би ограничило възможностите им за професионално развитие в тази област.

3. Тормоз (harassment) – при определено унизително условие или правило на работното място, касаещо индивиди на определена възраст, каращи ги да се чувстват потиснати и изолирани от останалите им колеги. Такова психическо състояние логично би се отразило и на качеството на работата, което пък би предоставило допълнителни „козове“ в ръцете на работодателя срещу тези лица.

4. Нарочване (victimization) – некоректно отношение към работник, подал жалба или подкрепил оплакване срещу възрастова дискриминация.

Ако се явявате работодател и преценявате, че предлаганата от вас работа изисква възрастови ограничения, трябва да имате готовност да докажете позицията ви чрез т.нар. “objective justification“ (тест, който се прилага, за да се докаже правотата на действията).

Законът “The Equality Act 2010” е установил като противозаконен всеки акт или действие срещу работник, безработен, търсещ работа или човек на курс/тренинг заради неговата възраст. Всеки, който се почувства дискриминиран на подобна основа, може да направи иск срещу работодателя си и да го изпрати до инстанцията Employment Tribunal.

В законодателството има обаче няколко важни изключения относно възрастовата дискриминация

1. Възнагражденията, базирани на дългосрочна и лоялна служба, не се считат за дискриминация.

2. Минималното заплащане не се счита за дискриминация, ако новоназначеният се квалифицира само за минималното часово заплащане.

3. Разликата в заплащането при съкращаване (redundancy) не се счита за дискриминация, ако при освобождаването на повече от един служител има разлика в заплащането им на базата на прослужено време.

4. Ако работодателят ограничи осигуряваните от него застраховки или други финансови осигурявания до възрастовата граница от 65 години.

5. Ако работодателят осигурява грижа за децата на негови служители, само до определена възраст на децата

6. Ако работодателят ограничи вноските по пенсиите на своите служители до определена възраст.

Ако считате, че сте жертва на подобна дискриминация, пътищата за жалба и предявяване на иск са следните:

1. Обърнете се към мениджъра на вашия отдел и се опитайте да изясните заедно въпроса и да намерите решение.

2. Ако предприетите мерки са незадоволителни, тогава е добре да направите контакт с HR службата на компанията, като в случая трябва да подкрепите твърденията си с дневник на проявите срещу вас и други конкретни доказателства за хора и събития.

3. Крайната стъпка е отнасянето на случая ви до т.нар. Employment Tribunal, но имайте предвид, че повечето работодатели имат богат опит в оборването на подобни искове (за разлика от случаите на преки нарушения на вашия трудов договор) и затова е задължително да се свържете за съвет преди това с компетентно лице, за да имате нужната подготовка за внасянето на вашия случай пред тази инстанция.

Източник: в. „БГБен“