Това как реагирате на периодичната оценка, дадена от вашият работодател, определя начина, по който ще се развива кариерата ви.
Ако работите във фирма с шефове, които редовно правят оценка на своите работници, вие със сигурност сте присъствали един или няколко пъти на такива срещи за оценка на работата ви.
На тези срещи управителите на фирмата или мениджърите, които са отговорни за човешките ресурси, провеждат кратък разговор с всеки един от служителите и въз основа на това и на свои наблюдения, дават оценка на работата на дадения служител за определен период от време. На базата на тези оценки може да се определи и колко ще бъде увеличението на заплатата на съответния служител.
Под внимание се взима всичко, включително и как съответният служител възприема дадената оценка и дали променя работата си според новите насоки, които са му дадени, ако има такива.
Долу-горе същото е и когато работите за себе си като самонает. Вашите клиенти общуват с вас, дават своите предложения, ако има нови неща, които трябва да се свършат или нови продукти, от които биха били доволни, те ви дават насоката, в която да работите. На базата на тази комуникация с клиентите, вие си изграждате стратегия за работа за следващият период от време – било то седмица, месец или година. По този начин, освен, че подобрявате качеството на услугите или продуктите, които предлагате, вие се сдобивате с доволни клиенти, които може да доведат след себе си още такива.
Можете и сами да си направите разчет и оценка на дейността – това може да е сравнение с бизнес-плана, който сте си направили в началото или преценка дали сте постигнали положените цели за дадения период.
Ето и някои грешни начини на възприемане и реакция в такава ситуация:
Казвате на управителя си „това не се включва в задълженията, описани в трудовата ми характеристика“ – това е израз, който спешно се нуждае от промяна. Трудовата характеристика, която сте получили в началото може и да не съдържа точно тази част от работата, но промени винаги настъпват. Важно е в крайна сметка работата, която вършите да е в крак с тези промени – достатъчно ефективна. Важно е да можете да възприемате новите неща и да ги използвате рационално, защото почти винаги новите неща са подобрена версия на старите.
За да не изоставате – постарайте се да наваксате ако нещо не сте разбрали, защото никой няма нужда от служители, които вместо да се постараят да се усъвършенстват, упорито си държат на старите навици и начини на работа.
В същото време, ако се почувствате твърде натоварен на работа, можете спокойно да обясните на управителите си какво вършите и какво сте постигнали с работата си, също и как сте определили кои задачи са най-важни за дадения период..
Друго негативно изречение по време на срещата е „Очаквате твърде много от мен“. Понякога на всички се случва да се чувстват претоварени от работа, някои служители дори си мислят, че заплащането им е твърде малко на базата на работата, която вършат. Това е нормално и е част от работата в даден момент.
Но при един по-реален поглед над нещата и по-спокойно разсъждение, ще достигнете до извода, че всичко е в реда на нещата. Ако можехте да работите по друг начин и да взимате по-добра заплата от предложената ви в момента, защо не го направите?
Понякога емоциите вземат превес и това може да се окаже не добре по време на среща с работодателя. Важно е да сте честни, но не и да говорите в момент на емоционален дисбаланс.
Думите „не мога“ – по този начин си отваряте вратата към изхода. С тези думи вие показвате на управителя, че сам не вярвате в своите умения и в своето развитие. Всичко може да се научи – нови техники на работа, нови програми. Важното е да имате желание за това. С израза „не мога“ вие поставяте и себе си, и управителя си в конфузно положение – за него, че е направил грешен избор с вас, за вас, че сте се отказали от каквито и да е начини за развитие.
Показвате безразлично държание – с такова държание всяка реплика, отправена към вас от управителя ви, става излишна. Ако работата, която вършите не е от значение за вас, то тогава, вие реално не се нуждаете от нея. От своя страна и работодателите нямат нужда от хора, при които липсва всякакъв ентусиазъм за работа.
Ако искате да работите именно това, което работите в момента, но нещо в процеса на работата ви затруднява, много по-добре е да питате как да се справите, отколкото да пренебрегнете проблема. Ако пренебрегнете тази част, която не ви се удава, може да излезе, че не се интересувате от това, което вършите. По този начин казвате на управителите, че просто не ви е нужна работата.