В зависимост от различните обстоятелства можем да работим като наети или самонаети, което рефлектира и върху нашия статус като работници. Независимо от положението със статуса ни, ние работим по договор, по субконтракторски договор или чрез устно споразумение, които от своя страна определят правата и задълженията ни.
В класически вид договорът ни като наети лица (employees) включва следните части:
.
1. Изрични правила (Express terms);
2. Подразбиращи се правила (Implied terms);
3. Установени от закона правила (Statutory terms).
Изричните правила са установени между дадения работодател и работника във връзка с извършването на определена работа или услуга. Правилата могат да бъдат изразени писмено или устно. В двата случая те важат с равна правна сила. Това са клаузите, които се отнасят до размера и честотата на заплащането, часовете на работа, трудовата дисциплина, правилата засягащи отпуските и тяхното заплащане и болничните.
Косвените правила са установени в резултат на съдебната практика при разрешаването на трудови спорове. Някои от тези правила са универсални и се отнасят до всички видове договори, няма значение от предмета на трудова дейност. Някои се вписват в резултат на определени специфични прецеденти, като важат само за някои договор. Установяването и доказването им може да бъде малко по-трудно и относително в сравнение с другите две категории. Пример за подобни правила е отпуската, давана по едно и също време на годината и за точно определен период. Тя е продиктувана от естеството на работата и се подразбира всеки път.
Задължителните правила са възникнали поради неравнопоставеността на положение между работника и работодателя. Те са създадени за защитата на работника. Например това са правилата за определено ниво на минималното трудово възнаграждение, обезщетяването при освобождаване от работа, както и такива, които определят задълженията на работника, например – връчване на предупреждение за напускане (leaving notice) и спазване на определения период. Тези правила обикновено са установени чрез Актове на парламента.
При напускане на работа
Законът за трудовите права от 1996 година постановява минималния период за даване на предупреждение за напускане, но срокът може да се удължи благодарение на договора. Работник, който е бил на работа за един месец или повече е длъжен да подаде едноседмично предупреждение за напускане на работа.
При освобождаване от работа
Задълженията на работодателя при даване на предупреждението за освобождаване на лицето от работа са минимум:
– едноседмично предизвестие за работник, който е бил на постоянна работа в продължение на месец или повече, но за по-малко от две години
– едноседмично предизвестие за всяка изработена година за работник, който е бил на работа в продължение на две или повече, но по- малко от 12 години
– ако трудовият договор е бил подписан за повече от 12 години, работникът има правото на 12 седмично предупреждение
Работодателят е длъжен да изплати всеки правомерно обявен уведомителен период, дори и ако работникът е в болнични и вече е изчерпал правото си на заплащането им. Същото важи и за отпуск по майчинство. В случаите на неспазване на минималния законов срок или не плащане от страна на работодателя, работникът има правото да предяви иск в рамките на 3 месеца след преустановяването на трудовите си отношения.
Процедури при напускане на работа
Предизвестието може да се направи както в писмено, така и устно.
Ако желаете да осъществите своето напускане по законово установения ред, трябва да отнесете вашето предупреждение до прекия ви началник и до отдел „Личен състав”. В него трябва да бъде посочен предварителния срок и точната дата на последния ви работен ден.
Ако в договора ви има споменат друг срок, по-различен от законовия, той има предимство пред втория, ако не го нарушава.
Четири важни неща при обмислянето на вашето напускане:
1. Вашата оставка не може да бъде взета обратно след като сте я подали, освен ако договорът ви не го допуска или пък работодателят не се съгласи за това.
2. Вашето окончателно заплащане ще бъде получено в деня, в който обикновено сте получавали месечните или седмичните си възнаграждения, но не по-рано от тази дата, освен ако няма изричното съгласие за това
3. Ако сте подали предупреждението си за напускане, спазвайки установените срокове, вашият работодател е длъжен по закон да се съобрази с това
4. При напускане на работа, работодателят ви е длъжен да изплати неизползваната полагаема се годишна отпуска. Дори ако работникът е ползвал повече от полагащата му се отпуска, работодателят няма право да задържа суми от паричното му възнаграждение.
Когато напускате работа, трябва да получите формуляр P45, който отразява получените от вас възнаграждения и удържаните такси и е необходима при встъпване в нови трудово-правни отношения.
Ако обмисляте подаването на оставка поради отношението на работодателя към вас или поради нередности в условията за труд, тогава е добре да уведомите съответната страна за вашите възможни действия, като споменете въпросните причина. Ако не бъдат предприети мерки за промяна на ситуацията, след напускане на работа, ако пазите доказателство да тези свои предварително заявени намерения, визиращи един или друг проблем, това може да ви послужи като основание да се обърнете към Трибунала за защита на работниците и да предявите иск за обезщетение за принудително напускане.