Референцията при започването на работа във Великобритания – как да намерим по-бързо решение? (първа част)

Референцията при започването на работа във Великобритания – как да намерим по-бързо решение? (Първа част)Евелина Средовска,
www.thebestjobever.co.uk

Когато кандидатствате за работна позиция във Великобритания и сценарият се развива благоприятно за вас, т.е. вашето CV бива забелязано, и се представите добре на последващото интервю, остава третата крачка за финализирането на успешната ви кандидатура – референциите.

Практиката на работодателите в Англия е да проверяват референциите на кандидата, след като му направят предложение за започване на работа (т.нар. provisional offer of employment).

Обикновено тукашните работодатели предпочитат препоръките да са от предишни работодатели. Но понякога това невинаги е възможно.

Трите основни вида препоръки са:

1. Референция от предишен работодател (Employment Reference). Ако поискате такава препоръка, тя трябва точно да отразява това, което сте направили за компанията. Един работодател може да откаже да издаде препоръка на свой служител, но задължително трябва да обясни каква е причината за това. Някои компании имат политика да не дават препоръки и това е ясно описано в техните вътрешни правилници. Ако случаят не е такъв, можете да поискате референция от вашия пряк началник или от колега, с когото работите заедно. Винаги се гледат с по-добро око препоръки от прекия началник. Друг вариант е да се свържете с отдела по човешки ресурси (HR Department)и да помолите да ви бъде издадена „фактическа“ препоръка (Factual Reference). Това е случаят, когато се издава документ, който потвърждава, че лицето „Х” е било наето от компания „У” на позиция „Z” в определения период. За някои работодатели това е достатъчно, когато наемат някого.

Потенциалният работодател има право да се свърже с хората, които кандидатът е дал за референти само тогава, когато кандидатът е дал разрешение за това. При това работодателят няма право да задава лични въпроси, а само такива, които ще помогнат за установяването на това дали съответният кандидат за работата е подходящ за позицията.

2. Референция от учител, колеж, университет или друга образователна институция (Academic Reference). Ако сте ходили на курсове в UK (кратки или по-продължителни), имате право да поискате препоръка от вашия преподавател. В този случай референциите описват главно как сте се справяли със занятията – дали сте предавали всичко преди крайните срокове, дали сте се старали, как сте се представяли в групови проекти и дали сте ходили редовно и навреме на занятия. Тези на вид все простички неща дават на потенциалния работодател добра идея как ще се представяте и със задълженията си на работа. Подобна препоръка (в някои случаи, но невинаги) можете да поискате и ако работите с консултант по заетостта. Академични препоръки по-често се изискват и когато се кандидатства за университет или курс с по- високо ниво.

3. Референция от приятел/познат (Character/Personal Reference). Имайте предвид, че препоръка от роднина (особено някой със същата като вашата фамилия) или от лице, което живее на същия адрес, на който живеете и вие, не се приемат. Бих препоръчала даже да не си правите експеримент с това, защото ще рефлектира негативно върху цялостното ви кандидатстване. Напоследък обаче има тенденция работодателите да изискват лична препоръка, тъй като вярват, че това може да даде добра цялостна картина за личността на кандидата и за това дали наистина притежава качествата, които по време на интервюто е казал, че има. По този начин работодателят се опитва да придобие някаква представа дали кандидатът ще се впише в екипа и в компанията. Личната препоръка е представяне на вашите силни и не толкова силни страни, отношение и опит, представени от някой, който ви познава добре. Както и препоръката от работодател, и тази трябва да отразява точната истина. Лична препоръка може да бъде предоставена и от лицата, споменати в точка 2. Разликата е, че референция та ще бъде повече фокусирана върху какъв човек сте вместо дали учите бързо.

Когато искате лична препоръка, поискайте я от човек, който може да се изказва  добре, звучи ясно и точно, за да може това да остави позитивно впечатление в потенциалния работодател. Обикновено човекът, който ви дава лична препоръка, трябва да ви познава от поне 2 години, а в някои справочници ще забележите, че пише даже 3 или 5 години. Това понякога зависи от обстоятелството какво точно иска потенциалният работодател, но имайте предвид,че минимумът е 2 години познанство.

Източник: в. „БГБен“

Leave a Comment