В тази статия са обяснени някои от ключовите моменти на английското договорно право. Всеки, който се занимава с бизнес трябва да се запознае с тези основни понятия.
Договорите се сключват във всяка фирма. Поводите за сключване на договор могат да са съвсем банални, като споразумението с млекопроизводителя за доставяне на мляко и вашето задължение да платите за него, или може да е поръчка, която сте направили на основен доставчик. Едно нещо е сигурно обаче – вие в никакъв случай не желаете да разберете, че има проблем с вашия договор , а също така не бихте желали да пристъпите прага на съдебната зала с недоволен ответник на отсрещната страна.
Този текст е фокусиран върху английското договорно право, което споделя много общи черти и с други юрисдикции на обичайното право на Австралия, Нова Зеландия, Канада и Съединените щати. Въпреки това лицата, пребиваващи в тези страни винаги трябва да се ползват от правните съвети на местни професионалисти в областта.
1) Права по договора
Важно е да запомните, че само страните по договора могат да наложат условията на споразумението. Така например, ако г-жа Смит се съгласява да предостави кресло за кабинета на г-н Джоунс за 100 паунда, което ще бъде платено при доставка, г-жа Смит трябва да достави креслото, съгласно договорените условия. Г-н Джонсън, служителят на г-н Джоунс, който трябва да ползва креслото, не може да съди г-жа Смит, ако тя не успее да извърши доставката. Само г-н Джоунс може да съди г-жа Смит, за това че доставката на стола не е извършена.
2) Споразумение
Договорите трябва да съдържат права и задължения на страните, сключили споразумението. Например в замяна на това, че г-жа Смит е извършила доставка на кресло, г-н Джоунс се съгласява да заплати 100 паунда при доставката. Задължението е доставката на стола, а възнаграждението е 100 паунда. Ако няма взаимно споразумение, тогава няма договор. Например, ако господин Джоунс и съпругата му отидат на вечеря и в края на вечерта гардеробиерът им подава палтото, в замяна на което г-н Джунс му дава бакшиш, в размер на £10, това не се счита за договор. Никога не е имало никакво споразумение помежду им. Господин Джоунс просто е дал на гардеробиера £ 10 като подарък или бакшиш. Гардеробиерът не е извършил предварително уговорена услуга за £ 10.
Заплащането на дадена услуга би следвало да се извършва актуално във времето и не може да се осланя на “предишно споразумение”. Споразумението трябва да има икономическа стойност, за да бъдат налице договорни отношения.
3) Изключения от правилото за предишни споразумения
Има две изключения за предишно споразумение. Законът за размяна от 1882 г. предполага, че съществуващ дълг или задължение може да бъде добро средство за размяна. Например, ако една озеленяваща компания коси моравата в къщата на г-н Джонсън, а след седмица той им изпраща чек за 25 паунда по пощата, който е стойностно изражение на услугата. Той се е издължил, въпреки че косенето е извършено в минал период.
Съществува и едно общо изключение в бизнеса, което се базира на случаят, наречен Lampleigh и Braithwait. Това изключение представлява обезвъзмездяване под някаква форма на страната, към която е възникнало задължението.
4) Формалности
Вече съществуват много малко формалности, които се изискват от закона при съставяне на договор. Отпаднало е изискването всички договори да бъдат нотариално заверявани, а изискванията за подписване, подпечатване и извеждане с номера също не са задължителни.
Въпреки че е добра практика всички договори, свързани с дадена дейност да бъдат в писмен вид, това не е от съществено значение. Договорът може да бъде оформен устно от страните, които са се договорили за условията по телефона. Съществува очевиден недостатък в „устното договаряне”, а именно, че устно договорените условия могат да бъдат недоразбрани или неправилно изтълкувани от съответните страни. Това само по себе си може да доведе до проблеми. В случай, че се постигне споразумение по телефона или лично, винаги се счита за добрата практика договорените условия да бъдат приведени в писмен вид. Например хубаво е след устната уговорка, на отсрещната страна да бъде изпратен имейл или факс, в който се обобщава договореното, с изискването за потвърждение. За повечето рутинни споразумения тази практика е достатъчна и се признава за договор с описани условия.
5) Писмени договори
Има няколко вида договори, които трябва да бъдат в писмена форма. Например договорите, съдържащи условия за поръчителство. Поръчителството е споразумение, при което едната страна се съгласява да изплати дълга на друго физическо лице или дружество в случай, че третата страна не изпълни задълженията си по дълга. Договорите, свързани с продажбата, прехвърлянето, отдаването под лизинг или под наем на земя, винаги трябва да са в писмен вид. Друга често срещана ситуация, при която се изисква писмена фора е при договорите за възлагане или изключителна лицензия за определени права върху интелектуална собственост.
6) Подписи и упълномощени лица
Една от грешките, допускани често от повечето малки фирми, е договорът да бъде подписан от неподходящото служебно лице. От правна гледна точка, за да обвържете едно дружество с договор, той трябва да бъде подписан от лице, което има правомощия да го направи. Това обикновено е директорът на дружеството, упълномощен адвокат или управител. Прекалено често в нашия опит, малките фирми влизат в сделки, изпращайки писмен договор за подпис и не успяват да потвърдят, че лицето, с което преговарят, законно представлява компанията.
Също толкова важен момент е правилното изписване на името на компанията както в споразумението, така и във всички фактури, които са подадени към данъчните. Може да изглежда незначителна подробност, но един собственик на малък бизнес например открива, че липсата на думата „ограничена отговорност /Limited/“ в името на компанията, го държи лично отговорен за задълженията, които е направил. Съдът установява, че той извършва дейност от свое име като ABC Fashions, а не като ABC Fashions Limited. Такива грешки може да изглеждат малки, но същевременно могат да се окажат доста скъпи.
Когато се работи с местните власти, може да е необходимо да се положи печат на компанията на договора. От друга страна печатът на местен орган обвързва съответния местен орган, по същия начин, както ако бъдат положени подписите на членовете на борда на директорите на даден договор.
7) Правоспособност
Става въпрос за лицата, които имат право да представляват и подписват договори. В английското право малолетно лице на възраст под 18 години, няма право да сключва договорно споразумение. Договорите, подписани от пияници, умствено болни, очевидно луди, могат да бъдат обявени за нищожни в съда. Интересното е, че непълнолетните, пияните, умствено болните и очевидно лудите могат да бъдат законно задължени да плащат за “необходимите артикули”, като храна, дрехи и вода. Въпреки това е най-добрата практика да се избегне сблъсък с такива лица, тъй като ще предостави на адвокатите възможност да оспорват и да предизвикат ненужна и скъпа правна дилема за бизнеса.
8) Стандартни сделки и типови формуляри
В случаите, когато бизнесът се занимава със “стандартни сделки”, е важно да се помни точно кои стандартни условия се прилагат към дадено споразумение. Например дружество „А“ влиза в договорни взаимоотношенияя с дружество „Б“, относно предоставянето на 1000 приспособления. Като част от искането, е изпратен имейл, в който са приложени стандартните условия от страна на дружеството „А“ за закупуване на приспособления. Дружеството „Б“ приема поръчката за 1000 приспособления и по имейл отговоря със следния текст:
“Благодарим ви за поръчката за 1000 приспособления. Приемаме да изпълним заданието, съгласно нашите стандартни условия и ще доставим стоката до ваш адрес до 31-во число на настоящия месец. ”
Дружество „А“ не пише нов имейл, а просто заплаща договорената цена.
В закона този тип сценарий се нарича “битка на формалностите”. Въпросът е, чии стандартни условия се прилагат към транзакцията. Съгласно правилата на “битка на формалностите“, за валидни се считат стандартните условия и споразумения на фирмата, изпратила последния имейл.
9) Клаузи за изключения
В много договори често се срещат клаузи, които ограничават или изключват отговорност в случай на нарушение. Трудността с такива клаузи е, че съдилищата ги разглеждат в много тесни рамки. Съдилищата са установили, че клаузите, които имат за цел да ограничат отговорността в случай на основно нарушение, са в голяма степен неприложими. Причината за това е, че в случай, че една страна извърши нарушение, трябва да има средство за защита на ответната страна. Напълно неразумно е една страна да допусне сериозно нарушение на договора и страната, която не нарушава правилата, да не разполага с никакви или малко правни средства за защита.
Клаузите за изключения в стандартните срочни договори също могат да се сблъскат със Закона за неравноправните договорни условия (“Законът”). Това е особено важно, когато правите бизнес с обществени организации. Законът има за цел да осигури равнопоставеност на страните, като даде на съда правомощието да премахне клаузите, които биха били несправедливи, или да предложи на дадена страна да им придаде прекалено голямо предимство. Една обща клауза за изключение, която често се отхвърля като невалидна, е всяко условие в договора, което има за цел да премахне отговорност за смърт или нараняване. Такива условия почти винаги са невалидни и на тях не трябва да се разчита.
10) Нарушения
Когато една от страните не изпълни задълженията си по договора, това се счита за нарушение на договора. Нарушението на договора е техническо неизпълнение на договора в съответствие с неговите условия. Например, ако едната страна поиска и заплати един тон въглища, които да бъдат доставени на домашен адрес на 21 януари, но са доставени само 800 кг , тя има право да поиска възстановяване на стойността на 200 кг въглища, които не са доставени. Съществува защитна клауза за компанията-доставчик, която гласи че, ако бъде доказано, че разликата е толкова малка, тя не е предмет на задължение. Такива аргументи винаги се основават на конкретните факти. В този случай 200 килограма въглища е малко вероятно да бъдат обявени за минимална стойност. За такава се счита липсата на 1 кг въглища при доставени 999 кг.
Преди да пристъпи към съдебно производство, потърпевшата страната следва да изпрати писмено предизвестие на страната, нарушаваща договора, в което да да бъде упоменато всяко нарушение. През последните години, позицията на съдилищата е да принудят страните да сътрудничат при договаряне на спорове, за да разрешат различията. Добра практика е, обвиняващата страна да откаже помирение, което би отстранило нарушение, ако това й нанася материални вреди. Например в случая с доставката на въглища, вместо да се откаже от иска, получаващата компания да изиска липсващите 200 кг въглища да бъдат доставени във възможно най-кратки срокове или да се възстанови възможно най-скоро разликата в заплащането.
В случай на по-сериозни нарушения, се допуска и разваляне договора. При тези обстоятелства невиновната страна, би могла да поиска финансова компенсация от нарушителя. Невиновната страна би могла да пренебрегне задълженията си по договора, като уведоми ответната страна, че договорът се разваля поради сериозни нарушения, които тя е допуснала.